Д

Далавер паша - командир на египетските войски, масон отложата "Източна звезда" в Бейрут, Сирия (The star of the east №1355).

Данаил Поп(ов) Хинов - бивш печатар, емигрирал в Румъниякъдето става търговец. Член на ТЦБК в Турну Мъгуреле. Кореспондент на Славейков в Цариград. През него минава пощата на БРЦК между центъра в Ловеч (Левски) и Букурещ (Любен Каравелов).

Джамал Алдин ал Афгани

Д. Теодосияди

Димитрий Кулевич (уч.)

Димитър Ангелов - опълченец

Димитър Анев

Димитър Благоев

Димитър Вачов

Димитър Венков - Търново преводач,опълченец

Димитър Гатев

Димитър Господинов - опълченец

Димитър Добрев

Димитър Енчев (Поптонев) - р. в Енина, Казанлъшко на 21 дек. 1841 г. в семейството на богат абаджия. Починал на 29 април 1882 г. Брат-близнак е на Иван П. Енчев. Учи в Цариград във Военно-медицинското у-ще, но го напуска и се прехвърля в Одеската семинария (1859-1860), в Киевската гимназия и завършва история и философия в Киевския университет през 1866 г. Преподава български в пансиона на графиня Левашова. Основава женското дружество в Габрово, където е учител в мъжкото у-ще от 1866 до 1869 г. Русенската общината го извиква за учител в Русе от 1869 г. до 1872 г. Председател е на читалище "Зора" през 1870 г. Изнася сказка "За положението на жената в Европа". Сподвижник е на Левски. Заедно с Нестор Марков и Цани Гинчев открива книжарница и съставя устав за учителско д-во. През март 1872 г. е арестуван във връзката с убийството на Ангел Кънчев, но всъщност - заради връзките му с Апостола. Напуска Русе и става преводач в руското консулство в Мостар. От 1872 до 1874 г. е учител в Търново заедно с жена си Антонина Мамарчева. От 1874 г. до края на живота си живее в Силистра. Сътрудничи на в. "Турция", "Македония", "Право" и др.

Димитър Заховски

Димитър Кънчев - опълченец

Димитър Рашев - опълченец

Димитър Русев - Румъния,опълченец

Драган Стойчев - Търновско,опълченец

Димитър Върбицев (Верби) - брат на Васил Върбицев. Русенски масони.

Димитър Момчилов - масон в русенска ложа.

Димитър Стоянов Джумая - р. в Логодаш, Горно-Джумайско. Учител в Селище и Клисура. Дарител на "Зора".

Донка Аргирова

Донку Д. Думанов

Дончо Георгиев

Драган Драганов - Русенски масон.

Драган Цанков - масон, учител и обществен деец. Основател на ложа в Цариград (1863 г.?) и в Русе, (1866 г.?) основател на читалище "Зора" в Русе през 1866 г. Дописен член на Българското книжовно дружество в Браила, на което "Зора" става колективен член и спомоществувател, набира спомоществувателите за печатния орган на БКД "Периодическо списание" и е представено в събранията чрез учредителни членове на БКД, а не със свои собствени.

отец Драгни

Думитру К. Братияну - (1817-1892) р. в Мунтения, в боярско семейство. Брат на Йон Братияну. Учи в колежа "Св. Сава" в Букурещ. Изпратен през 1835 г. в Париж, където завършва право. Става масон във френска ложа. Ръководи Румънското студентско дружество, което се намира под патронажа на Ламартин, и се свързва и с други посветени в масонството емигранти от Източна Европа, които се намират в емиграция или живеят по това време във Франция. Взема участие във всички масонски ложи, които по онова време се занимават с политика и организират февруарската революция в Париж през 1848 г., в която участвува и той.

През април 1848 г. се завръща в Букурещ, членува в тамошния Революционен комитет и изпълнява главните "дипломатически" поръчки, използувайки масонското си членство. Присъствува на събранието на Трансилванска Румъния в Блаж като пратеник на Букурещския комитет. След юнската революция в Букурещ, е изпратен от Мунтеня като дипломатически агент в Пеща, където преговаря с унгарското правителство. Опитите му да спечели унгарците за признаването на Трансилвания за румънска, противопоставяйки се на Хабсбургите и на Руския цар, са неуспешни. В началото на 1848 г. заминава за Константинопол с делегацията на Мунтения, за да търси подкрепата на Турция за признаването на новата конституция. След неуспеха на монтенския заговор заедно с жена си Мария (сестра на К. А. Росети), урежда емигрирането на повечето от съзаклятниците в чужбина, като сам емигрира в Лондон. Използува връзките си с лорд Палмерстон за изгода на румънската кауза. През 1851 г. е представител на Румъния в Централния Европейски демократически комитет в Лондон. и негов секретар. Издава заедно с брат си, Росети и Цезар Болияк в. Румънска република. Участва активно в борбата на Румъния за обединение (1851-1861) и за нейната независимост (1878). С провъзгласяването на Кралство Румъния (1881 г.) става премиер (за кратко време).

Д