Гавриил Илиев (Свищовец)
Ганчо Карамаждраков Ганчо
Стефанов
Ганчу Цанев
Гено Георгиев - опълченец
Георги
Аргиров
Георги Величков - опълченец
Георги
Георгов
Георги
Данчович
Георги
Икономов
Георги
Кърджиев
Г. Лазаров - Македония, опълченец
Г. Николов - Свищовско, опълченец
Георги
Пенчев
Г. Подокочев - Казанлък, опълченец
Георги Атанасов Живков
(1844 - 24 април 1899)
Син на богат търговец. Брат
на Никола Живков и Вела (Виктория) Живкова- Благоева. Завършва в Търново
(1855-1860), след което за кратко време учи във Военно- медицинското
училище в Цариград. Учителствува в градовете Търговище, Варна и Русе
(от 1868 до юли 1869 г.). Уволнен поради "действия, несъвместими със
званието учител", заради интриги, поради емисарската му дейност да
възстанови старите комитети в България заедно с Левски. Обвиняван
несправедливо от Каравелов в шпионство с цел да бъде отстранен от
комитета. Като революционер се проявява още през 1862 г., когато участвува
в Търновското въстание. Основава Търновския комитет на ТБЦК през 1866
г. Член е на ТБЦК в Букурещ от 1866 г. и на БРЦК от1869 г. Доверено
лице на Левски. След уволнението му е принуден да емигрира в Румъния,
където продължава дейността си в Галац, с групата на "дуалистите".
Има връзка с карбонарите в Италия и с полски емигранти- масони. Участник
е в Априлското въстание и Сръбско-турската война. През 1872 г. редактира
сп. "Книжовен имот за децата". След освобождението е кмет на Търново,
окръжен управител в София, инспектор във Варненски и Русенски окръг,
директор на Варненската девическа гимназия. Членува в Либералната
и Народнолибералната партия. Бил е министър на просветата.
Георги Иванов - Лом, опълченец
Георги Икономов
Георги Караискони - Гърция, опълченец
Герги Пене(в)
Георги Х. Петкович
Георги А. Попов
Георги Сава Раковски - масон.
Георги Русев - опълченец
Г. Силаги - русенски масон.
Георги Маринчев Симеонов
Георги Р. Цанков
Гецо Ангелов - опълченец
Гецо Канев - опълченец
Гецу П. Кутинчев
Гечо Кънев - опълченец
Григорий
Немцов
