И

Иван Атанасов - учител в Русе през 1874 г.

 

Иван Минчов Вазов

(27 юни 1850 - 22 септември 1921)

Роден в Сопот. Баща му е търговец. Има четирима братя - Владимир, Георги, Борис и Кирил. Учи във взаимното и класното училище в родния си град до 1858 г. след което отива да учи в Калофер при бащата на Христо Ботев, даскал Ботьо Петков и при Партений Белчев (1865-1866). През 1866-67 г. учи в Пловдив при Йоаким Груев. През 1868 г. живее в Сопот.

През 1870 г. отива при чичо си, търговец в Олтеница, където се запознава с българските хъшове в Браила и Галац. През 1872-73 г. е учител в Мустафа паша, Свиленград. През 1873-1875 г. е преводач в ж.п. компанията по линията София-Кюстендил. Ползува руски, френски, немски и румънски език.

През 1875 г. се връща в Сопот и става чбен на революционния комитет в града. След потушаването на въстанието от 1875 г. емигрира в Румъния. Секретар е на БЦБО. Масон-русофил. Участвува в Руско-турската война като писар на свищовския губернатор, от където е командирован за една година в Русе. През 1879 г. е председател на Окръжния съд в Берковица. От 1880 г. живее в Пловдив.

Писател, поет, драматург, журналист, редактор, критик, културен деец, пътеписец, преводач. Патриархът на българската литература. Романът му "Под игото" и апотеоза на българското революционно движение "Епопея на забравените" му отреждат завинаги най-съкровеното място в сърцето на всеки българин.

Иван Гечев - опълченец

Иван Гиргицов - р. в Свищов. Член на "Зора". Брат на Йордан Гергицов, заточен за 15 г., освободен през 1872 г. Спомоществувател на в. "Право".

Иван Данев - роден в Русе. Завършва русенското класно училище през 1869 г. и гимназията в Табор, Чехия, през 1873 г. Издържан е от Русенската община. Приятел на Ангел кънчев. От 1873 г. до 1877 г. е учител и театрален деец в Русе. Участвува в Руско-турската война. Народен представител в Учредителното събрание. През 1881 г. завършва административни науки в Париж. Окръжен управител в Търново, служител в Министерството на правосъдието, преподавател по френски във ВУ в софия, Член на българското книжовно дружество. Масон.

Иван Г. Данчев - Копривщица, опълченец

Иван С. Драгоев

Иван Змейски - Сливен, опълченец

Иван Николов - Свищов, опълченец

Иван Ст. Касабов - опълченец

Иван Петров - Търновско, опълченец

Иван Ангелов Кулин - един от водачите на въстанието в Северозападна България от 1850 г. Член на ложа "Али Коч". Емигрант в Белград. През 1856 г. подготвя нова въстаническа акция от Белград във Врачанско и Берковско.

Иван Попхристов Кършовски

(1839-1917)

Роден в Елена в семейството на свещеника Христо Кършовски. Брат на Йордан и Сава Кършовски. Учи в Елена и Свищов. Учител в Елена, Елхово, Хаджиоглу Пазарджик, и Хърсово, (1864 - 1867), Разградско. Участва във въстанието на кап. Дядо Никола през 1856 г. и в Първата Българска легия на Раковски през 1862 г. в Белград. Писал в четата на Панаьот Хитов през 1867 г. Участвува и във Втората легия през 1867 - 1868 г. Учител в Гюргево от 1868 до 1869 г. и в Плоещ - 1871 - 1878 г. Верен последовател на Левски и Георги Живков - пътищата му с Левски се пресичат неведнъж и не случайно. Сестра му е женена за Васил Иванов Узунов от Елена, книгопродавец, самоличността на когото Левски използува за преминаването си през Русе на 27 август 1870 г. Узунов е арестуван и пуснат на свобода, когато полицията разбира, че е уловила "дубльора". Левски и Кънчев посещават жената на Узунов, за да благодарят и се извинят на мъжа й за ареста.

Иван Юрданов - учител в Русе през 1872 - 1873 г.

 

Данаил Николов (Денко, Деньо, Иван Ведър, ...?)

(1827-1898)

Роден в Разград. Псевдоними: Яни Инглез (Johny English), Ованес ефенди, Иван Ведър. Масон от 33 степен в Цариградския клон на «Ориентал Лодж» №33 (посветен в 1863 г.). Учител на децата на Мидхат паша, с когото били в една ложа, учил в масонското Медицинското училище в Букурещ, в протестанското училище на о. Гонзо, пътувал до Австралия и Америка, (в Чикаго се намирала главната ложа), работил в Манчестър, Ветово, Русе, Видин, Червена вода, по железниците, в Махалата, Плевенско, като учител, а през 1880 г. основава първата българска редовна масонска ложа в Русе.

  Англо-турско-американски масон, действувал в разрез с интересите на България и Русия.

Иван Иванов - Черна Гора

Иван А. Попов - член на Зора. Събирал парите от спомоществувателите на в. Македония.

Иван х. Станчев - брат на Тодор х. Станчев, и двамата русенски масони.

Иван Стоянов - р. в Русе. Приятел на Ангел Кънчев, на когото през 1871 г., на връщане от Румъния, новопосветеният в делото революционер Кънчев подарява снимка с посвещението: "Към българите!... Българине! Юнашки сине! Престани да бъдеш роб! Доста си търпял иго! Доста и премного! - На небето е додеяло, а на земята дотежало да слуша твоите въздишки. - Погледни в слънцето на правдата и виж що е свобода. - Пожелай я от все сърце, пробуди се и извикай: свобода! - Земята ще отекне: свобода! - Просвети се и повикай: правда! - Небето ще се отзове: правда! - Подкани се и затръби: народност! - Хиляди юнаци ще се провикнат: народност!!!! А. К-в

Иван М. Н. Табаков - дарител на "Зора".

Иван Хаджирадославов Тодоров - (1845-1887) р. Беброво, Еленско. Учител в Беброво, Водица-Търговишко, Казъл Мурад - Разградско, Жеравна. Умира в Русе. Спомоществувателна "Зора", на "Криворазбраната цивилизация", огласен член на комитета в Русе (?) -1871 г.

Иван Ю. Цанков - опълченец

Иван П. Чолака - опълченец

Иван Петров Чорапчиев - р. в Копривщица. Учи в родния си град и в Пловдив при Йоаким Груев. От 1865 г. е учител по френски език в Русе. Редактор и преводач на в. "Дунав" и цензор на българските книги в Русе. Председател е на читалище "Зора" през 1871 г. Участник в църковно-националните борби. Масон. Покровител на Ангел Кънчев. Автор на учебници по френски език и на турско-български буквари. Превежда от турски книги за лекуването на животни. Обвинен неправилно за предателството и убийството на Ангел Кънчев. Заедно със Стоил Попов помагат с авторитета си и положението, което заемат, на български революционери, попаднали под подозрение пред турската власт.

Игнат Иванов Казасов - р. в Габрово (1841 - 1877 г.), брат на Йоаким и Христофор Иванови. Учи в Киевската семинария през 1858 г. и след това в университета със степендия на Одеските българи. Учител в девическото у-ще в Габрово (1862-1865 г.), в Търново (1865), в Русенското главно у-ще (1866-1869), в Свищов (1869-1871 г.) и във Видин (1871-1872). Често арестуван за участие в черковната борба. Умира в соколовския манастир през октомври 1877 г. Сътрудник на в. "Турция" и "Македония".

Иларион дякон

Иларион Иванов Драгостинов

(1850 - 10 май 1876)

Роден в Арбанаси, Търновско. Произхожда от богато многодетно семейство. Баща му, Иван Димитров Драгостинов, е абаджия. Учи в гръцкото училище в Арбанаси, в търновското главно мъжко училище (1867(68) при Никола Михайловски, Тодор Шишков и Атанас Границки. През 1868 г. става търговец в Русе. От 27 август 1879 г. е писар-секретар в читалище "Зора" и работи във френската търговска кантора Еманюел и Дьо Жоан. Членува в комитета на Левски в града от август 1870 г. Той е представителя на русенския комитет на Общото събрание на БРЦК през май 1872 г., а не Никола Обретенов. Обретенов го използува, за да вземе парите на читалището на свое име, след което парите са взети, без да се закупи оръжие, а Драгостинов е убит.

Илия Блъсков

Илия Богоров

Илия Трифонов Дянков - Видински - дарител на "Зора".

Илия Христов - учител в Русе до 1869 г. Дарител на книги за читалище "Зора" за 1000 гр.

Йосиф Г. Дайнелов (Иван)

И