Йордан Джумалиев
Йордан поп Христов Кършовски
- от Елена. Брат на Иван, Кънчо, Сава, Кръстьо и Антон Кършовски. Сестра им Андоничка е съпруга
на Васил Иванов от Беброво. Живее с майка си и братята
си Иван, Кънчо, Антон и Юрдан в
Румъния. Има издадени тескерета от Русе на датите:
1869 г. - 28 април - ?
от Джумая за Гюргево (пор. Анд. Сяров и Р. Статев), 12 май
- няколко дена стоял във Върбан Дочов и отива за Гюргево (кефил Матю К.
Грънчалов),
Йосиф Дайнелов - богат русенски търговец,
сподвижник на Раковски. Заедно със Стоил Попов Балкански
от Карлово основава "Тайната дружина на верните приятели" - промасонско
революционно дружество по модел на италианските карбонари.
Основателен член
на читалище "Зора"
в Русе.
Роден в Питещ, Влашко. Брат на Думитру Братияну, румънски държавник, от 1835 г. член на
новосъздадената Мунтянска национална милиция. Заминава през 1841 при
брат си в Париж, където учи във Френския колеж и попада под влиянието
на Адам Мицкиевич. Както брат си, членува в няколко масонски ложи
и се свързва с масонски водачи от Източна Европа. И той участвува
във Февруарската френска революция от 1848 г., свързвайки
се с Ламартин, който покровителствува "румънската" кауза.
През април
1848 г. се връща в Букурещ и пише програмата на Мунтенската
революция. Ръководи въстанието на 11 юни 1848 г. в Букурещ, което сваля режима на Бубеску.
Става секретар в провизорното правителство, а по-късно
полицейски префект в столицата на Румъния, организира гражданската
гарда, мобилизирайки тълпите на столицата
за въоръжено участие в бунтовете.
През септември,
когато Руските и Турските сили слагат край на бунтовете,
е арестуван и изгонен от страната. Успява да се върне през есента на 1848 г. във Франция,
където продължава да работи за "румънската" кауза за обединение
и автономия на страната. През 1854 г. е осъден на 120 г. и три месеца
(!?!) затвор и по-късно обявен за лунатик (в психиатрична болница).
Заедно
с Росети поемат ръководството на Румънските либерали. През 1856 г.
се връща (заедно с брат си, който става след време най-върлия му политически
опонент) в Мунтения и става главен депутат в Диван, организирайки
първите стъпки за обединението на Румъния. Депутат е
и в Изборното Мунтянско Събрание, избрало Александру Йоан
Куза за първи княз на Обединеното Румънско Началство. По време на
неговото управление (1859-1866), е най0известния либерален водач на
Румъния. През 1866 г. ръководи заговора за свалянето на Куза и докарването
на Карол фон Хоенцолерн на румънския престол -
така осъществявайки целта на западните си покровители,
в замяна на което от 1866 г. до 1888 г. няколко
пъти е премиер министър от партията на Национал-либералите.
Арестуван
е за съучастничество в революцията от 1870 г., но скоро е освободен.
Подпомогнат от Росети, образува либерален кабинет през 1876 г., който
е на власт до 1888 г. Активността му се проявява във връзка с Руско-терската
война от 1877 г., Берлинския конгрес, установяването на Царство Румъния,
ревизиране на Конституцията и други реформи. След 1883 г., след скарването
си с Росети, с когото го свързва четиридесетгодишно приятелство, остава
единствения ръководител на либералите. Дългото му закрепване за властта
го прави непопулярен и довежда до отстраняването му от властта. Но
тъй като всяко действие срещу премиера би довело до недоверие към
краля, виновен за неговата политика в повечето от случаите, парламентът
гласува вот на недоверие през февруари 1890 г.
Братияну
е и писател. Френските му политически памфлети, Мемоарите му от 1855
г. и Религиозния въпрос на Румъния (1866) са публикувани на френски
в Париж.
Й
