К

Карол Рожицки - полски офицер. Водач в полското въстание през 1830-32 г., когато командва кавалерийска рота, в която действува и отделението от казаци на Михаил Чайковски, (Садък паша).

Кирил Данов

Киро Попов - опълченец

Костаки Ангелов

Константин Григориев - член на Зора. Събирал парите от спомоществувателите на в. Македония.

Констадин Николаев - превежда за в. "Пътник". Дарител на "Зора".

Константин Кисьов - Русия,опълченец

Коста Иванов - опълченец

Коста Динов

Коста Петрович - опълченец

Коста Филчев - Свищов,опълченец

Костаки Н. Минчов

Костаки Симеонов

Костаки Иванов Поппов (Търновски) - учител. Живял в Браила (1862-1865), Видин (1867-1869|1873-1876), Виена (1869 г.), Търново (1869-1870) и Цариград (1870-1872). Член на комитета. Изнася сказки в "Зора".

Кръстьо Тотев Никифоров - (поп Кръстьо) - (1838-1881) - православен свещеник, учил в Белградската духовна академия, съратник на Раковски и Левски, активен член и съучредител на Ловченския централен революционен комитет в Българско. Води борба с гръцките владици от позицията си на свещеник в Ловеч. Бил е владишки наместник в Орхание и Ловеч.

В писмо от юли 1872 г. на Левски до Каравелов в Букурещ е отразено, че Дяконът изпраща поп Кръстьо в Румъния да издава вестник "свободен" за в Българско. Какво е значело това за Каравелов, защо Левски го е сметнал за необходимо, можем да предполагаме. Но едно е ясно - голямото доверие на Апостола към поп Кръстьо, както и авторитета на Никифоров като мъж начетен, верен, изпитан, "човек..., който може да бъде полезен".

След провала в Ловеч Мазхар паша изпраща телеграма на ловченския каймаканин да изпрати поп Кръстьо Тодоров, свещеник в църквата в Ловеч, за разпит. Поп Кръстьо е арестуван, но не е изпратен в София, явно поради уговорка с пашата. Оставят го под домашен арест. Арестите на нови дейци се прекратяват. Целта е да се потули случая. Да се намери архива. Да се обезвреди Левски. Комитетите в Българско да престанат да действуват в този си сътав и по този начин. Властите са имали достатъчно информация по околни пътища, но сега имат и повод да действуват срещу неуправляемата за тях мрежа в Българско, която се стреми към независимост както от вън, така и от вътре. Целта е - контрол. Не толкова - унищожение. Главният враг - Дякона. Демонът на империята и на конформистките движение от Западна Европа.

А по Кръстьо, социал-демократ и русофил по убеждения, сходни на Ботевите (комунистически) и на Левски (демократически-партриотически), което му носи много беди - е обвинен от политическите си противници в предателството на Левски, най-вече и затова, че е бил непримирим към добралите се до властта корумпирани "дейци" на революционното движение. Той опровергава обвиненията си в дописка до пловдивския вестник "Марица". Смятан е до скоро за председател на Ловешкия комитет, отново умишлено погрешно, за да се прикрият истинските предатели на Дякона и се злепостави православната църква. (Председател на комитета в Ловеч е бил Марин поп Луканов.)

Не е за очудване, дори е закономерно при това положение, писмата до Левски от Марин поп Луканов (споменато в писмо до Каравелов от 16 септември 1872 г.) и от Величка Луканова-Хашнова (споменато в писмо до Ловченския комитет от 12 декември 1872 г.) да изчезнат. Ако някой е искал да разбере къде са изчезнали, би могъл да проследи пътя на архивите и да види кой и кога е имал достъп до тях, та да се сети къде и защо са изчезнали. Но нали нещата са такива, каквито са, от тогава, та до сега, на българина му остава сам да разбира кое на къде върви и от къде идва.

А истината не може да бъде укривана вечно. Един ден ще блесне.

Кръстьо поп Христов Кършовски - от Елена, брат на Иван,Сава, Кънчо, Юрдан, Андоничка и Антон Кършовски. Участвува в четата на Хитов от 1867 г. заедно с брат си Иван.

Кънчо Ангелов -дюлгер, баща на Ангел Кънчев. от колибите Околиите, Тревненско. Израстнал в бедното семейство на поп Никола, който се изселил в Трявна. Взема участие в четата на капитан дядо Никола. Жена му, Гана Пандурска, е сестра на Недялко Пандурски, емигрант в Румъния и приятел на Христо Ботев.

Дюлгерлъка му не вървял и семейството се установява в Русе през 1860 г. През 1869 г. престроява къщата на Манол Мартинов в Русе за читалище и неделно училище.

К

Конт ди Кавур, Камило Бенсо

(1810-1861)

Умът на карбонарите.

Карвонидес (Карвониди) - масон. Почетен дарител на "Зора".

Кличиян М. Р. - русенски масон.

Крайтнер - Генерал, военен комендант в Земун, (1851-52 г.). Събира сведения за австрийските власти относно дейността на белградската ложа "Али Коч" и за революционните борби на Балканите, за турски висши управници и техните тайни политически цели и стремления.