Карол
Рожицки - полски офицер. Водач в полското въстание през 1830-32 г.,
когато командва кавалерийска рота, в която действува и отделението
от казаци на Михаил Чайковски, (Садък паша).
Кирил
Данов
Киро Попов - опълченец
Костаки
Ангелов
Константин Григориев - член на Зора.
Събирал парите от спомоществувателите на в.
Македония.
Констадин Николаев - превежда за в.
"Пътник". Дарител на "Зора".
Константин Кисьов - Русия,опълченец
Коста Иванов - опълченец
Коста
Динов
Коста Петрович - опълченец
Коста Филчев - Свищов,опълченец
Костаки Н. Минчов
Костаки
Симеонов
Костаки Иванов Поппов (Търновски)
- учител. Живял в Браила (1862-1865), Видин (1867-1869|1873-1876),
Виена (1869 г.), Търново (1869-1870) и Цариград (1870-1872). Член на комитета.
Изнася сказки в "Зора".
Кръстьо
Тотев Никифоров - (поп Кръстьо) - (1838-1881) - православен свещеник,
учил в Белградската духовна академия, съратник на Раковски и Левски,
активен член и съучредител на Ловченския централен революционен комитет
в Българско. Води борба с гръцките владици от позицията си на свещеник
в Ловеч. Бил е владишки наместник в Орхание и Ловеч.
В писмо
от юли 1872 г. на Левски до Каравелов в
Букурещ е отразено, че Дяконът изпраща поп Кръстьо в Румъния да издава
вестник "свободен" за в Българско. Какво е значело това
за Каравелов, защо Левски го е сметнал за необходимо, можем да предполагаме.
Но едно е ясно - голямото доверие на Апостола към поп Кръстьо, както
и авторитета на Никифоров като мъж начетен, верен, изпитан, "човек...,
който може да бъде полезен".
След
провала в Ловеч Мазхар паша изпраща телеграма на ловченския каймаканин
да изпрати поп Кръстьо Тодоров, свещеник в църквата
в Ловеч, за разпит. Поп Кръстьо е арестуван, но не е изпратен в София,
явно поради уговорка с пашата. Оставят го под домашен арест. Арестите
на нови дейци се прекратяват. Целта е да се потули случая. Да се намери
архива. Да се обезвреди Левски. Комитетите в Българско да престанат
да действуват в този си сътав и по този начин. Властите са имали достатъчно
информация по околни пътища, но сега имат и повод да действуват срещу
неуправляемата за тях мрежа в Българско, която се стреми към независимост
както от вън, така и от вътре. Целта е - контрол. Не толкова - унищожение.
Главният враг - Дякона. Демонът на империята и на конформистките движение
от Западна Европа.
А по
Кръстьо, социал-демократ и русофил по убеждения, сходни на Ботевите
(комунистически) и на Левски (демократически-партриотически), което
му носи много беди - е обвинен от политическите си противници в предателството
на Левски, най-вече и затова, че е бил непримирим към добралите се
до властта корумпирани "дейци" на революционното движение.
Той опровергава обвиненията си в дописка до пловдивския вестник "Марица".
Смятан е до скоро за председател на Ловешкия комитет, отново умишлено
погрешно, за да се прикрият истинските предатели на Дякона и се злепостави
православната църква. (Председател на комитета в Ловеч е бил Марин
поп Луканов.)
Не
е за очудване, дори е закономерно при това положение, писмата до Левски
от Марин поп Луканов (споменато в писмо до Каравелов от 16 септември
1872 г.) и от Величка Луканова-Хашнова (споменато в писмо до Ловченския
комитет от 12 декември 1872 г.) да изчезнат. Ако някой е искал да
разбере къде са изчезнали, би могъл да проследи пътя на архивите и
да види кой и кога е имал достъп до тях, та да се сети къде и защо
са изчезнали. Но нали нещата са такива, каквито са, от тогава, та
до сега, на българина му остава сам да разбира кое на къде върви и
от къде идва.
А
истината не може да бъде укривана вечно. Един ден ще блесне.
Кръстьо поп Христов Кършовски
- от Елена, брат на Иван,Сава, Кънчо, Юрдан, Андоничка и Антон Кършовски. Участвува
в четата на Хитов от 1867 г. заедно с брат си Иван.
Кънчо Ангелов -дюлгер, баща на Ангел
Кънчев. от колибите
Околиите, Тревненско. Израстнал в бедното
семейство на поп
Никола,
който се
изселил в Трявна. Взема участие в четата на капитан дядо Никола.
Жена
му, Гана Пандурска, е сестра на Недялко
Пандурски, емигрант в Румъния и приятел на Христо
Ботев.
Дюлгерлъка
му не вървял и семейството се установява
в Русе през 1860 г. През 1869 г. престроява къщата
на Манол Мартинов в Русе за читалище и неделно училище.