Манол Ангелов
Манол Мартинов -
Марин
Стоянов
Дринов (М. Степанов: псевдоним М. Божков) - руски
масон от висок ранг с членства в много славянски ложи. (1838-1906)
Роден
на 20 октомври 1838 г. в Панагюрище в занаятчийско многодетно семейство.
Баща му, Стоян Делчев, е бояджия, терзия и часовникар. Братята му
Недю (Найден) и Пейо участвуват в революционното движение.
От 1855
до 1858 г. е учител в Панагюрище. От 1858 до 1861 г. учи в Киевската
семинария. Завършва и Историко-фирлологическия факултет в Московския
университет (1865) като кандидат на историко-филологическите науки.
Става масон и остава в Русия като домашен учител в семейството на
руския масон княз Голицин, с когото обикаля много европейски страни.
Съосновател
и председател на Българското книжовно дружество в Браила през 1869
г. През 1872 г. става магистър в Москва и доцент по славянознание
н Харковския университет и лектор в Историко-фирлологическия факултет.
От 1876 г. е професор. След Освобождението е съветник в канцеларията
на княз Черкаски, вицегубернатор на София (която по негово предложение
става сталица наБългария), участвува в проектите за изработването
на Търновската конституция, инициатор за създаването на редица масонски
културни институти. След 1881 г. живее в Харков, където умира. Член
на Петербургската академия на науките, на Полската в Краков, на Чешката
в Прага и на Югославската в Загреб.
Марин
х. Манев - опълченец
Марин
Минков - опълченец
Марко Балабанов
Мария
Димова
Марко
Николов - опълченец
Марин
Петков - Пловдив, опълченец
Марин Димитров Тифчев - Общински Секретар
в Русе,
Марин
Узунов - опълченец
Марин
Христов - опълченец
Мариус Троф -
Махмуд
-
турски султан. По негово време положението на българите се подобрило.
Наричали го "гяур суртан".
Махмуд ефенди - Телеграфист
в Русе, велоятно член на ложата в Русе, спомоществовател
на читалище "Зора".
Меджид
ІV - турски султан, наследил престола след Махмуд.
По негово време се шири корупция и беззаконие. Масово били
избивани и ограбвани българите от турски и български "шайки",
действуващи с покровителството на властта.
Мехмет Саид Исмаил паша
- (р. 1795?). Почетен член на ложата в Лайпциг, Велик
майстор на всички ложи на територията на Европейска Турция, старейшина на ложа "Али
Коч" в Белград. Предан на сръбския
княз Милош.
Мидхад
паша
виж:
Масонството в Турската империя
Роден в Разград, от български произход. Масон в различни
европейски ложи, валия в Русе, турски реформатор.
Особено активен бил от 1869 до 1872 г., когато бил министър
на правосъдието в правителството на Мохамед
Рашид паша по времето на Абдул Азис. Той писал на султана да установи конституционно управление по
образеца на западните демокрации. Така корупцията
в страната "щяла да бъде изкоренена и с новите закони
щял да бъде въведен ред, равноправие и благоденствие".
Върл противник на националното крило в българското революционно движение,
което шпионира чрез Иван Ведър и русенските масони около Никола и
Тонка Обретенови. Виновен за смъртта на много от най-честните и безкористни
борци за национална независимост на България.
В
книгата "Баща ми Абдул Хамид" дъщерята на Абдел Хамид пише:
"Първата
беда, на която баща ми налетя, бе Мидхад паша. Той
беше тайният заговорник в смъкването на чичото на Абдул Хамид. Когато
последният дошъл на власт, посочил Мидхад паша за глава на
Министерския съвет поради неговата популярност на времето и желанието
му да се задържи на престола. Като губернатор Мидхад паша е вършел добре
работата си, но е изпадал под различни влияния. Имал е широка подкрепа
в Парламента. С помощта на своите съюзници успява да прокара резолюция за война
с Русия. Абдул Хамид не е могъл да предотврати това..."
Милан
Обренович
Сръбски
крал, брат на Михайло Обренович. Управлявал само
четири седмици.
Милош
Обренович - Сръбски крал. Баща на Михайло и Милан Обренович.
Минчо Алексиев - Елена (Червена вода),
опълченец
Минчо х Недев - верен съратник на Левски
Михаил Евстатиевич
Михаил Руфатов - опълченец
Михаил К. Буботинов
- Софийският учител и секретар на Градския съвет, Михаил
Боботинов предлага да се учреди публична библиотека, нужна за развитието
на София в културно и образователно отношение -1878,
04.04.
Михаил Греков
Михал Михалев -
Михаил
Чайковски, Садък паша - (1804-1886)
Роден
на 29 септември 1804 в Халчинец, Волхиния. Умира на 18 януари 1886
г. в Борки, Украйна. Полски политически деец и писател. Участник във
въстанието през 1830-32 г., когато командва свои земляшки отделения
от казаци в кавалерийската рота на Карол Рожицки.
Получава чин обер-лейтинант. Награден е със Златен кръст за храброст.
След потушаването на въстанието емигрира във Франция.
Масон
от френска ложа. От 1834 е член на Полското демократическо
общество (също масонска организация), а от 1836 - на Полската
народна конфедерация.
През
1838 минава на страната на Принц Адам Чарторицки,
действуващ от хотел Ламберт. През 1841 основава първата постоянна
представителна агенция на хотел Ламберт в Цариград, която става център
и организатор на анти-руската пропаганда и дейност на Балканите, в
Украйна и в Кавказ.
През
1850 преминава на турска служба, отдава се изцяло на турската политика,
приема исляма и променя името си на Садък паша.
По време
на Кримската война организира 600 казака във военен корпус, като поема
командването им в офанзивата за Валахия от 1855 г. Влизайки в конфликт
с Владислав Замойски, прекратява връзките си с
хотел Ламберт и през 1873 се предава на руския цар Александър
II, като се установява в Украйна. Самоубива се.
Новелите
му "Казаци" добиват популярност и са преведени на френски,
немски, чешки и сръбски език. Оставя мемоари и Сборник с писма в 12
тома, които са публикувани в Лайпциг.
Михайло
Обренович
(1823-1868)
Княз,
два пъти владетел на Сърбия, от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868, до
убийството му на 10 юни 1868 г. в Кошутняк. Няма наследници.
Роден
е в Крагуевац в 1823 година като най-малкия син на княз Милош
и княгиня Любица. Първия път бил избран от страна
на Съвета за княз като бил на седемнадест години, непосредствено след
смъртта на брат му Милан, който е управлявал само
четири седмици. Турция потвърдила неговия избор като изабран владетел,
а не като престолонаследник. Неговото управление съвпада с времето
на бурни вътрешни борби на така наречените уставобранители.
След
бунта на Тома Вучич Перишич, княз Михайло избягва
в Австрия, а на престола на Сърбия се качва Александър
Караджорджевич. За втори път става владетел, като превзема престола,
след смъртта на Милош Обренович в 1860 г. Извършва реформа във войската
и се стреми да направи аграрна реформа. След активна дипломатическа
дейност в Европа принуждава Турция да му предадат ключовете на Белград
и на някои сръбски градове. Той се смята за абсолютен, но просветен
монарх. Политическите му врагове - масоните от ложа "Али Коч"
в Белград, повечето от които били висши турски сановници, организират
атентат, при който умира. Любен Каравелов, също член на ложата, е
арестуван във връзка с убийството и изпратен в затвора в Пеща.
Мохамед Авди
Мохамед
V - брат
на Мурад V и на Абдул Хамид II. Качва
се на престола през 1909 г
Мурад
V - турски султан, син
на Абдул Азиз, племенник на Абдул Азиз, брат на Абдул Хамид хан Втори Бин Абдул Меджид хан и на Мохамед
V. Заема престола през
1876 г., но не след дълго е обявен за душевно болен и султан става
брат му.
Мустафа
Рашид паша -
