Опълченец.
Активен масон, родолюбец.
Брат
на Георги Атанасов и Вела (Виктория) Живкова- Благоева.
Роден е през 1847 г. в Търново. До 1867 г. учи в Габрово и Търново,
след което се прехвърля в Русе при американски мисионери, един от
които е Е. Ванлес. В писмата на Раковски намираме името му още през
1861 г. От 27 август 1869г. е представител на Дановата книжарница
в Русе. Член е на читалище "Зора" от 1867 г. През 1870 г. Става председател
на Черковно- певческото дружество в града. Тогава отпечатва и първата
си статия Каква мода ни трябва, за да станем истински европейци".
От 1870 г. до 1872 г. излизат неговите "Пътни бележки". Заедно с брат
си се включва в революционната конспирация на БРЦК, прикривайки умело
дейността си като пътуващ книжар.
През
май 1872 г. става учител в с. Прогорелец, Ломско, където през септември
основава Учителско братство, в което членуват будни учители от Оряховско,
Ломско и Видинско. На 8 октомври 1872 г. прави събор. Към края на
годината става пълномощник на Антим I в Екзархията, обикаляйки страната,
за да подпомага училищата, читалищата и комитетите в България.
През
ноември 1874 г. става Главен учител във Велес. През пролетта на 1875
г. открива първата детска градина у нас. Заради революционната му
дейност турските власти го принуждават да напусне града. Живков става
учител в Берковица, където работи до пролетта на 1876 г. Съучредител
е на Берковския революционен комитет. През март 1876 г. е арестуван
и хвърлен във Видинския затвор, откъдето успява да избяга в Румъния.
В
Румъния става сътрудник на Христо Ботев при издаването на първия брой
на в. "Нова България" на 5 май 1876 г., в който публикува възванието
"На бой" и статията "Турска опачина". През същото лято набира доброволци
за българските чети в Сърбия. Той е секретаря на Филип Тотювата чета.
По време на Сръбско-турската война е в щаба на ген. Черняев, който
е главнокомандващ на войските. След войната отново отива в Румъния,
където сътрудничи на "Нова България".
Автор
е на драмата "Ильо войвода" (1877 г.), на марша "Шуми Марица". Първото
представление става в Плоещ на 19 март 1877 г.
Записва се доброволец в Българското опълчение и набира опълченци
в Букурещ. През 1878 г. става писар в Свищовското губернаторство.
Член е на Търновския революционен комитет "Единство". През есента
на 1878 г. става войвода на чета от 80 конника, която участвува в
Кресненско-Разложото въстание около Банско.
Издава литературния сборник "Гусла с песни", брошурата "Три прокламации
за бой" (в Свищов през 1879 г.). Известно време е държавен чиновник,
след което става учител в Белоградчик и Лом.
През
1880 г. става редактор в Русе на в. Телеграф" и "Македонец". Отпечатва
драмата "Светулка" и читанката "Тайната сила - природата". От 1 август
1881 г. е директор на българските училища в Тулча. Изработва Календар
за 1882 г. и го издава от българското читалище "Съгласие" в града,
но на 16 декември е арестуван от румънските власти и екстрадиран в
Княжество България.
През
1882 г.е в Русе, участвува активно в обществено-политическия живот
в Русе, но заминава за Оряхово като учител. Не е член на масонската
ложа на Ведър, макар да има "майсторки" права. В Оряхово издава читанката
"Божия свят", наградена от министерството на просветата. През април
1882 г. е арестуван и държан в тъмница 52 дена. За това имат заслуга
"братята" от Русе. След освобождаването му отива в Свищов, където
открива забавачницата "Детинска мъдрост". Основава първата в Княжеството
Свищовска учителска дружба - професионална организация, на която от
1883 г. е председател.
През
1884 г. се връща в Русе, за да издава сатиричния вестник"Комар". Учредява
и ръководи местното Поборническо дружество. През юни е избран за народен
представител и става секретар на Четвъртото народно събрание до есента
на 1886 г. От 1885 г. е подпредседател на Българо-македонското дружество
в Русе и на Тайният революционен комитет "Искра". Издава отново в.
"Македонец", а след спирането му - в. "Телеграф".
От
1886 г. е учител във Варна, където открива детска градина. Пише пиесите
"Елмазена табакера", "Крал Милан без уши", "Крал
Милан в София" и "Прощавам го". През 1888 г. е избран
за председател на Варненския учителски комитет "Дружба". Отново подновява
"Тереграф" и "Комар".
От
1889 г. е помощншк-прокурор в Свищов, през 1890 г. - училищен инспектор
във Видин и окръжен инспектор в Русе, където живее до 1893 г. Основава
Учителското дружество "Дружба" в Русе, на което е председател. От
1893 г. издава в. "Нова България" като орган на русенските учители.
През
1894 г. е училищен инспектор в Свищов. Издава първата пиеса с природо-научна
тематика "Сокол" и отново - "Телеграф" и "Комар". От 1895 г. до края
на живота си остава без работа, живее в мизерия и поради знанието
на много тайни, поради безкомпромисната му житейска позиция и нетърпимостта
му към подлостта и лъжата, остава без пенсия, не получава дори заем
и умира на 2 август 1901 г., кой знае защо, на 54 години. И кой знае
защо - русенци не желаят за знаят за него и след смъртта му.
През
1890 г. Живков препечатва бр. Първи на "Нова България", за да бъде
раздаден на 27 май 1890 г. във Враца на онези, които откриват паметника
на Христо Ботев, за да им напомня както за живота, така и за смъртта
на големия революционер, за която Никола Живков знае доста подробности.
Този брой е трябвало да говори на съвестта им. Вместо това - Живков
също напуска света, преди да му е дошло времето. Отнася много тайни
в гроба си. Живее честно, с голяма любов към България и Русия, с почит
към Бога и ненавист към подлоста.
Никола
Златарски - учител
в Търново.
Никола Иванов - опълченец
Никола Маринов - опълченец
Никола Лазаров Ненов
- (април
1855-1944), повече известен като Никола
Лазаров, род. В Търново, 1855-1944. Учи в Търново (1862-1869) и в Българското училище на Фенер, Цариград (1870). Известно време
на о-в Халки при частен учител. Препоръчан от Т. Шишков
за писар при Софийския митрополит Милетий Зографски, работи няколко месеца и заминава за Загреб. През 1878 г. Завършва Загребската гимназия и се връща
в България. Учител в Търново (1878 г), секретар на Търновския комитет
Единство (1878). 1879 г. Учи в Загребския университет, (във Физико-математическия
Факултет) със стипендия на
Управлението на
импер. Руски комисар. Съученик на Стамболов и
Илия Миларов. Председател
на българските ученици в Загреб.1882 г.
Завършва университета и става учител и директор на гимназията
в Лом (1882-1885).1885-1890 – Главен инспектор на държавните Училища в България. Още като семинарист революционерът е наясно с голямата политика
Н. П. Недялкович
Никола Михайлов Попов - (1841-1919),
р. в Елена в семейството на свещеник. Учител
от Русе от 1860 до 1878 г. Участник в църковната борба. дарител
на "Зора".
Никола Тихов
Обретенов
(28 май 1849 - 10 окт.
1939 г.)
псевдоними: 54, Колата, Кобрата, Килата, русчуклията
Никола, Каврък, Кубрат, Комедаджията, Комик, Тихо, Кольо, слугата,
дядо Никола, Тропчо (псевдоним на Левски).
Роден в богатото търговско
семейство на Тихо и Тодорка Обретенови. Брат на Петрана, Ангел,
Георги, Петър и Анастасия Обретенови. Получава основно образование (без
да го завърши) в Русе (2 години в Приготовителното и 2 години в Главното училище),
след което баща му го урежда като 15-годишен за две години
(1864-66) като учител (?) в Исакча (Добруджа). Разбира се,
поради нелепостта на подобно действие (дори и в тези
години), е
принуден да напусне, но не заради намесата на "гръцките фанариоти",
които дори искали да го убият, а поради липсата на право да преподава
без образование. Прави неуспешен опит да учи във Военното училище
в Одеса и
вероятно в Лицея на Мидхат паша в Галата Сарай през 1869 г., но вероятно по
същите причини не го приемат. По това време баща му е изпаднал в немилост поради
финансови злоупотреби, което стига и до отравянето му.
Живота
и дейността на Обретенови не е изследвана от нашите историци. Цялата информация, на
която се градят писанията за историческата им роля са субективните и умишлено
неверни спомени и материали, произлизащи от техните спомени и свидетелствата
на техните роднини и приятели. Масонското им членство ги поставя
под закрилата на не една ложа в Европа и Балканите. Документите, попаднали
и намиращи се в техните ръце, не са обществено достояние.
Неизследвана
е ролята на Никола Обретенов в Русенския революционен комитет, както и в четата
на Ботев. Докато това е така, паметниците на глупостта в България
ще стърчат, отрупани с цветята на невежеството и безразличието, а тленните
останки на жертва и палач ще почиват в общ пантеон.
Никола Н. Попов - конна сотня, опълченец
Никола Сакеларев
Никола Станопулос
Никола Тодоров
Николай
Даскалов
Николай Х. Димитров
Николай Николаев - Лясковец, опълченец
Николай Павлович
Николай Попов - опълченец
Н. Парусиаде?
Нил Д. Изворов Прот.
Никола Янчев - опълченец
