С

Сава поп Христов Кършовски - от Елена, брат на Иван, Кънчо, Юрдан, Кръстьо и Антон Кършовски. Сестра им Андоничка е съпруга на Васил Иванов от Беброво. Запознават се с Левски през 1869 г. в Букурещ. Двамата се срещнали и в Гюргево, през септември 1869 г., когато те "пътували фамилиярно от Гюргево с трена за Букурещ, слезли на Калугърене на хотела и Левски ги пристигнал с червен ат". Майката, Иван, Кънчо, Антон и Юрдан живеят в Румъния.

Сима Милутинович Сарайлия - книжовник и историк, (роден през 1791 г., починал в 1847 г.).

Семейството му се изселило по принуда от Сараево и през 1793 г. дошло в Белград, където той започнал да учи. Образованието си получил в Земун, а после живял четири години в Сегедин и в Сремски Карловци. През 1809 се връща в Сърбия, за да участвува в борбата на Дрина. Бил е писар в Правителствения съвет в Белград.  Той е един от първите ученици на Доситей Обрадович. Масон става в 1819. година в Кишнев в Ложа"Овидий", в щоято бил и Пушкин. С помощта на масоните заминава за Лайпциг, където печата известното си епическо произведение за първото сръбско въстание "Сърбиянка". Влиза и в ложа "Минерва", която му улеснява печатането и преводите на сръбската поезия.

В Сърбия става уставобранител в движението, което оглавява масонът Тома Вучич Перишич, с когото са заедно в сръбско-турската ложа "Али Коч" в Белград. Заминава за Черна гора през 1827. година, където работи като секретар и съратник на Петра I . Става учител на сина му Рад, който по-късно става Петра II. По молба на княз Милош се връща в Сърбия, където остава до края на живота си. Когато въвеждат в структурата на градската полиция функцията бюлюкбаши (старшина с над 22 градски полицая), го правят белградски бюлюкбаши от 1830. до 1832. година.

Симеон Ванков

Симеон Георгиев

Симеон Пенев - опълченец

Симеон Спиридонов Златов

Спиро Петров - опълченец

Станчо Георгиев

Стати Попов

Стефан Караджа - масон. Войвода на чета.

Стефан Стамболов

масон, роден на 31 януари 1854 г. в Търново. Учи в Одеската семинария (1870-1872 г.), но не я завършва. Член на БРЦК в Букурещ, в Гюргево, участвува в подготовката на  Старозагорското (1875) и Априлското въстание (1876). Убит в София на 6 юли 1895 г.

Стоил Димитров Попов - Балкански - р. 1839 г. в Калофер. Син на св. Димитър Малинков. Брат на д-р Киро Попов, революционер, женен за дъщерята на Райно Попович, убесен в Пловдив, и на Константин, митрополит Врачански. Учи в Калофер и Карлово, при Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Работи като търговскислужител в Цариград, откъдето подпомага набирането на четници за легията на Раковски (1862 г.). Дописник на Раковски, заради което е задържан в Одрин и Цариград. Посветил Левски през 1861 г. в революционната борба като емисар на Раковски. През есента на 1861 г., заедно с Йосиф Дайнелов, Иван Найденов и Ст. Буйнов основава "Тайната дружина на верните приятели" - промасонско революционно дружество по модел на италианските карбонари. Бил е началник на униатското писалище за тескерета в Цариград. Основателен член на читалище "Зора" в Русе. Редактор на вилаетския в-к "Дунав" в Русе от 1865 г. Цензор на българските книги. Учител в класното училище в Русе в края на 60-те и началото на 70-те години. През 1867 г. отпраща Христо Ботев от Русе и Христо Иванов Големия през 1870 г. Сам се титулова "ефенди", но поддържа писмена връзка с Каравелов в Букурещ и със Славейков в Цариград. Печата документи за читалището в Русе. Членува в комитета от 1866 г.

Стоян Веженов

Стоян Великов

Стоян Заимов - масон, обичащ България и Русия. Въпреки клетвата "доживот", успява в творчеството си, особено в "Миналото" на второ ниво (иносказателно) да остави на поколението истината за масонските шпиони в революционните комитети на България и принадлежността на турските управници към различни ложи в света.  Неговите загатнити неуспорими масонски сведения са ценни за българите, които искат да узнаят истината. Публикуващите историци винаги са я знаели, но си я държат "под миндер", по закона на клетвата, така че това не е ново за тях.  (Виж: Стоян Заимов)

Стоян Кулев

Стоянка Георгиева

Стоянка Доганова

Сюлейман Бей

С

Сунчиков - Ген. Руски консул, спомоществувател на "Зора".

Славейков Петко Рачев

Виж Славейков.

Ст. Биков - Силистра,опълченец

Ст. Ганев - Търново,опълченец

Стоян Константинов - опълченец

Ст. Кънчев - опълченец

Стоян Марков - опълченец

Стефан Мускуров - Габрово, опълченец

Страти Христов - Румъния, опълченец