Приятел
на Ангел Кънччев от Артилерийската школа в Белград. Член на сръбската
революционна младежка група “Омладина”. През учебната
1868-1869 г. управата на артилерийската школа
разкрила
“тайното дружество”. В него били съвипусниците на А. Кънчев: Танасие
Стоянович от Неготин, Светозар Протич
от Крушевац, Йован Бесарович,
чието семейство било преселено от
Сараево в Белград, Михаил Симич от Белград и
Джордже Димич от Смедерево, който бил отстранен
от школата, или както пише масонът от ложа "Али Коч" и директор на кадетската школа -
капитан Зах, “уволнен, по-скоро
изгонен от служба заради републикански лудо-глупости.” Няколко души
от випуска на Драголюб Вучкович били деградирани....
Между няколкото
писма, които Кънчев изпратил за Сърбия по Иван Н. Попов, имало едно и до съвипусника
му Коста Радославевич, родом от Ягодина, който бил
признатия първенец на випуска.
Теодор П. Малчоглу
Теодор Николов Златев - опълченец
Теодора
Миразчиева
Теофилакт - архимандрит
Тодораки
Димитров
Тодор Е. Гранчаров
Тодор Рахватов - опълченец
Тодор
Джумалиев
Тодораки
Димитров
Тодорка Обретенова (баба Тонка, нел Тонка)
Членува в турска ложа (заедно с Мидхат
паша). В тази ложа са членували синовете й Петър, Ангел и Никола.
Тодор Марков - виден
русенски търговец. Заедно с Димитър Ненчев открива през 1861 г.
търговска къща в Цариград с клон в Русе. Съратник на Раковски.
Тодор М.
Моллов
Тодор Хаджи Станчев - брат
на Иван х. Станчев, и двамата масони.
Тодор
Николов Шишков
(27 май 1833 - 15 юни 1896 г.)
Роден
в Търново. Масон. Учи в гръцкото училище до 1847 г., след което става
учител в Килифарево през 1848-1849 г. Продължава учението си в Елена
при Николай Михайловски от 1849 до 1850 г. Две години е учител в Търново
(до 1852 г.) Инициатор за откриването на училището в Стара Загора
през 1856 г., където е учител до 1861.
Следва
литература в Сорбоната и във френския колеж в Париж от 1862 до 1865
г. със стипендия на Високата порта, издействувана от Йосиф Дайнелов
(член на ложата-братство "Тайнита дружина на верните приятели"
в Цариград). През 1866 г. е в Прага, където посещава лекции по славянска
филология.
Кореспондент
на в. "Колокол". От 1866 до 1869 г. е учител в Сливен, Горна
Оряховица (1869), Търново (1869-1870, 1873-1877). Председател е на
Търновското читалище "Надежда"
през 1870 г., където изнася лекции и участвува в театралния живот
на града. От 1871 до 1873 г. е учител и управител на българското училище
във Фенер, Цариград. Изработва нова програма за училището. Той е инициатор
за създаването на смесени българо-турски училища в България.
След
Освобождението заема високи постове във Варна, Шумен, Свищов, учителствува
в Габрово, Варна, Русе. Редактор е на в. Свободна България" (1881
г.) Публикува народни песни и стихотворанеия в сп. "Български
книжици". Постоянен сътрудник е на "Цариградски вестник",
в. "Македония", "Право", на сп. "Читалище",
временен сътрудник на в. "България", "Время",
Турция", "Век", "Зорница". Автор е на "Малка
енциклопедия или первоначални познания за децата" в превод от
френски език, "Историа на българския народ", "Велизарий"
- историческа драма в две части, "Не ще може или глезен Мирчо!"
и др.
Умира
във Варна.
