В

Васил Друмев

("Венелин Тонев") - архимандрит Браницки, масон.

Вочняк (Бочняк?)

В. Леви

Васил Върбицев - брат на Димитър Върбицев. Русенски масони.

Васил Диамандиев

Васил Стефанов - опълченец

Васил Димитров Стоянов - (28 юни 1839-21 ноември 1910). Масон.

Роден в Жеравна в многодетното семейство на овчаря Димитър Стоянов. Учи в местното килийноучилище, помага на баща си из Добруджа и изучава абаджийство. Приятел на Васил Друмев, с когото са учили от 1849 г. в Шумен при Сава Доброплодни, Иван Богоров и Йосиф Майснер-Миланович. Става помощник-учител в Шумен. През 1856 г. става съосновател на читалището в града. Участвува в първата театрална постановка на Сава Доброплодни - "Михал", за която сам рисува декорите. Заминава да учи в Чехия с препоръка от Майснер. През 1858 г. постъпва в Пражката класическа гимназия. Свързва се с чешките културни и патриотични кръгове. Член е на първото българо-чешко дружество (ложа) "Побратим". Преподава частни уроци. Посещава лекции по старославянски и руски език в университета. Сътрудничи на редица чешки издания.

През 1862 г. участвува в Първата българска легия на Раковски. След разпускането й се връща в Прага. Издава етнографска карта на чешки език (1863) "Европейска Турция, Черна гора, Гърция и Йонийските острови". На издръжката на букурещските българи учи в Историко-филологическия - 1864-1866 г. (славянска филология) и Юридическия факултет (1866-1868 г.).

През 1868 г. заминава за Румъния , обикаля различни градове с българско население и събира средства за основаване на ложа с просветителски характер. Основател на Българското книжовно дружество в Браила, замислено от него и Марин Дринов в Прага под масонско въздействие. Пръв деловодител (1869-1872) на БКД и редактор на неговия орган "Периодическо списание". През 1869 г. основава е библиотеката на дружеството. Изнася сказки с просветителски характер.

През 1873 г., с конкурс на румънското Министерство на просвещението заема Катедрата по славянски и български език и литература в Централното Болградско училище, където остава до 1879 г.

Еволюционист. Критикуван от революционното крило на емиграцията в Румъния.

След Освобождението заема редица важни административни длъжности (вицегубернатор на Варна, Държавен комисар в Източта България по настаняването на бежанците, главен училищен инспектор, главен секретар на МНП, член на Държавния съвет, на учебния съвет към МНП, Директор на Народната библиотека и музей в София (1883-1894), подпредседател на БКД (1884-1898), преместено в 1881 г. по негова инициатива в София, директор на Софийската девическа гимназия, преподавател във Военното училище, началник на канцеларията на Народното събрание и продължава активно да сътрудничи на вестниците "Балкан", "Български глас", "Народни права, "Дневник" и др. Има публикации на немски език. Поддържа кореспонденция с много европейски и български масони, между които и с Васил Друмев. Умира в София.

Васил Иванов Узунов - от Беброво. Женен за Андоничка Кършовска Узунова, сестра на Иван, Кънчо, Юрдан, Кръстьо и Антон Кършовски от Елена. Търговец и книгопродавец, арестуван през 1870 г. във Враца вместо Левски, който е използувал съвпадението на имената и външната им прилика, за да пътува вместо него от Русе за Букурещ на 27.08.1869 г. Откарват го във Видин и от там - при Мидхат паша в Русе. След разследване го предали на съд. Еленският мюдюрин е трябвало да даде сведения дали Васил Иванов Узунов не е всъщност от Карлово, дали не е бил дякон и учител и дали не е комита, бунтуващ българите против падишаха. Еленските чорбаджии били принудени да дадат сведения, че Узунов не е комитата от Карлово Васил Иванов, след като получил от търновския паша "мазмата", издействувана с хитрост. Сведенията изпратили в Русе, къдетоИван Чорапчиев и Стоил Попов дали гаранции за Узунов и веднага го освободили.

Васил Маринов

В. П. Вълканов

Васил Г. Касабов

   

Васил Иванов Кунчев - Левски

 

Васил Радев (търговец)

Велко Г. Абаджиев - р. в Русе. Умира през 1922 г. Учи в Белградската семинария през 1870 г. - 1874 г. и в Загреб (след 1874 г.). Учител в Червена вода, Русенско (октомври 1870 г.). Член на читалище "Зора" и на групата на Обретенов и Ведър в Русе. Масон. Внедрява Никола Обретенов в мрежата на Левски чрез Христо Иванов от Търново, където е изпратен от Ведър да работи като книжар в книжарницата на Христо Г. Данов. След Освобождението е учител във Враца и Лом, и книжар в Търново. Един от основателите на чета "Каран" през 1875 г. и на бунтовете през април 1876 г. Участвува в Сръбско-турската и Руско-турската война. Временен сътрудник на сп. "Училище" през 1873 г.

Вичо Грънчаров -  брат на Сидер Грънчаров.

Вилхемина Воф Арен - чехкиня, живее в Белград, гувернантка накняжевскитедеца, съпруга на професор Шарл Арен, член на ложата "Али Коч".

Вл. Золотович - русенски масон.

Върбан Н. Винаров

Върбан Рашков - опълченец

В