З

Захарий Величков - Сливен, опълченец, живял в Русе

Захари Княжески - учител в Търново.

Захари Стоянов

Зоран Нинезич - сръбски публицист, автор на книгата “Масоните в Югославия – 1764 - 1980”, издателство “Зодне”, Белград.

З

Заимов Стоян - (12 август 1853 г. - 9 септември 1932 г.), масон-русофил.

Псевдоними: Антон Бенковски, Мишината, Михаил Машината, Стоян Диарбекирски, Стоян Сен Жан д'Акърски, Пътникът

Роден на 12 август 1853 г. в град Чирпан в семейството на търговеца на добитък Стоян Пенчев Заимов, който умира, преди да се роди синът му. Учи в Чирпан и Стара Загора. Свързва се с Левски през 1868 г. През 1879 г. отива да учи в Пловдив, но не завършва. От 1871 до 1873 г. преподава в мъжкото училище в Хасково. Участвува в основаването на Хасковския революционен комитет от 1872 г. Вероятно по това време става масон. Читалищен деец. Арестуван и заточен в Диарбекир във връзка с Хасковското приключение през 1873 г. - покушението върху Хаджи Ставри. Успява да се укрие в Румъния и продължава революционната си дейност. Редактира вестник "Михал" през 1875 г. Включва се в организирането на Гюргевския революционен комитет от 1875 г. Определят го като апостол на Врачански окръг. През май 1876 г. е уловен и осъден на заточение (в Русе) в крепостта Сен Жан Д'Акр. След Санстефанският договор го освобождават.

След Освобождението става учител в Чирпан, учи в Учителския институт в Москва, завръща се и учителствува в Шумен, Варна, Кюстендил, София. Основава списанието "Училищен преглед", Директор е на Народната библиотека в София от 1903 до 1908 г. Бил е емигрант в Русия от 1886 до 1887 г. поради русофилските си убеждения. Председател е на Върховният комитет на опълченско-поборническите дружества, на Висшия български учебен съвет. Автор е на "Миналото", където се опитва, въпреки страха си от клетвата "до живот", да остави следи за поколението и част от историческата истина за България. По дух и убеждения е последовател на Левски, но поради слабостта на характера му е маша в ръцете на свободното зидарство.